fbpx
Моята количка

Нямате артикули в количката.

На крачка от вечността…
0.00 лв. 0

За мен

десислава дюлгерян
Десислава Дюлгерян

Скъпи приятели и читатели,

След толкова хиляди страници изписани до сега, определено се затруднявам да ви се представя в най-бляскава окраска. Един напълно човешки стремеж, но не и когато човек не обича да говори много за себе си. Не че няма какво да ви кажа. Напротив. Ето например ще започна с любимия въпрос от всяко интервю: „Как Ви дойде идеята за романа?”

Краткият отговор (защото през годините съм поднасяла и дълга версия!) звучи горе-долу така: След като изгледах около десетина пъти филма „Интервю с вампир” се заплених по идеята да напиша една по-различна история с вампири. Как ви звучи? Клише, нали?

Именно. Затова и продължих да си гледам още дълго филма и да си пиша стихотворенията и есетата, без да се поддавам на вътрешния си натрапчив глас, който крещеше, че ми е време да посегна и към формата на романа. Представях си толкова много и живописни истории, че едва заспивах вечер заради предългото им развитие. Трябваше скоро или да пия хапче за сън или да извадя някой лист и да започна. Неусетно една идея се открои над останалите. Започнах да се улавям, че по цял ден „прожектирам” различни епизоди с главната героиня и ми е трудно да се съсредоточа в работата си или да мисля за нещо друго освен за нея – Диана Бедровска.

Любимото четене на фентъзи и фантастика се трансформира в писане. Вие сигурно ще го наречете слабост на характера. Че не съм се възпряла. Отказвах да приема, че писането е повече от хоби. Кой луд ще иска да чете първа част на роман, надхвърлящ 1000 страници от никому неизвестен български автор?

В крайна сметка, когато завърших „Преобразена” се оказа, че: не е затрогваща, любовна история;  нито  брутален, напрегнат трилър; нито чисто фентъзи или класическа фантастика. Главната героиня не ми изглеждаше като сладка и красива жена, чакаща принца (някой вампир всъщност) да я спаси от лошите. Тя все се луташе кой й е приятел, кой враг и защо не може да изпие едно кафе на спокойствие, без някой да не иска да се възползва от нея. Беше авантюра, но все пак историята в три тома стигна до печатница (благодарение на трима ангела без крила, те си знаят кои са).

„Кога намирам време за писане?” О,да. Обичам да ми задават въпроси за времето. Като фен на Хокинг, мога да говоря почти като учен по темата. От друга страна обикновено ме питат за съвсем „друго” време. И винаги отговарям, че се налага да го „крада”. Подкупвам близките си. Мрънкам в офиса да ме оставят на мира и вадя лаптопа. Лишавам се от забавления в МОЛ-а. По принцип не е лесна работа.

А сега сериозно по темата. Кратко резюме, какво обича Десислава Дюлгерян. Обожавам спорта – тениса, ездата, карането на колело и го правя винаги, когато не извършвам някое от другите ежедневни дейности и задължения.

Чета едновременно няколко книги наведнъж, дори на опашката пред банката.

Планината ме зарежда до горе (не са ми нужни други батерии!), но не съм безразлична и към морето. Нали съм от Бургас?

Семейна съм (все още ме траят), с две деца, куче и котка и др. активи и пасиви около мен.

Няма да ви занимавам какво не харесвам. Не е важно.

Тук е мястото да споделя с вас върху какво работя сега. Всъщност проектите са два (към момента единият от тях – завършен!) и са коренно различни в жанрово отношение – отново фентъзи „Равновесие” (очертава се по-дълга поредица), както и моето изкушение –еротичния трилър „Ще пирувам с кръвта ти”.

И понеже още не мога да приема, че Диана си свърши работата до край, си драсвам по някоя и друга бележка, от която да се появи продължение на „Преобразена”.

Ще бъда заета в близкото бъдеще. Но да му мислят моите издатели, приятели и горкото ми семейство.

Защото да пиша, за мен е наистина ПРИЗВАНИЕ!

Ще се радвам ако прочетете моите творби и ми пишете. За мен ще е удоволствие да споделите своите впечатления и обещавам да ви отговоря.

Бъдете вечни!

Ваша Деси
За Деси
За Деси